* * *
Няма те, и тази сутрин се събуждам, и не си до мен.
Очите ми са напоени с много мъка... плача...
Липсваш ми, и днес ми липсваш.
Поглеждам изгрева - красив е.
А теб те няма и всичко изгубва смисъл.
Пусто е в душата ми без теб.
Обичам те! Изричам го, искам да го чуеш.
Но къде си ти? Къде?
Търся те в изгрева, в деня - няма те...
Остана само в сърцето ми.
Запазих те, скрих те, съхраних те...
Чувствам болка... Боли ме без теб.
Липсваш ми.
Обичам те, и тази Любов е в мен,
и ме изпълва с много тъга и болка,
защото те няма... Няма те...
Бъди щастлив, моя Любов,
и нека да изпиташ това велико чувство с някоя друга.
По-достойна от мен... А съществува ли “тя”?...
Не... няма жена, която да те обикне повече от мен.
Тази Любов, която аз бях готова да ти подаря,
никоя неможе да я притежава... никоя - само аз.
Обичам те, но ти не разбра и си тръгна.
Сбогом, моя Любов. Сбогом!
Бъди щастлив!<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Емилия Иванова Все права защищены
6
