* * *
За да живея си ми нужна ти,
така мечтана, близка, но далечна.
Докосвам с устни твоите коси,
където вятъра омаян спира.
За да обичам си ми нужна ти.
И всеки ден с усмивка хората да срещам.
Ела при мен, макар и късно ти,
за миг поспри и той ще стане вечност.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Людмил Все права защищены
