* * *
Животът ни, защото не е вечен,
Отминава безнадеждно в самота,
и на самота завинаги обречен,
протича ни животът в пустота.
Слънцето, Луната - в своя танц
приближават края безпощаден,
край на черни дрехи, бял саван,
и на сън дълбок, дори безкраен.
Погледни назад и си спомни
за миналото славно,
това, което стори във онези дни-
и то умира бзпощадно.
Можеш ли, кажи, да спиш
със спомена за минали дела,
готов ли си за миг да съгрешиш,
да си припомниш младостта?
Всичко ли напразно е спасено,
готов ли си да кажеш откровен,
че времето забавя своя ход?
Всичко ли е време, време похабено?
Отминава безнадеждно в самота,
и на самота завинаги обречен,
протича ни животът в пустота.
Слънцето, Луната - в своя танц
приближават края безпощаден,
край на черни дрехи, бял саван,
и на сън дълбок, дори безкраен.
Погледни назад и си спомни
за миналото славно,
това, което стори във онези дни-
и то умира бзпощадно.
Можеш ли, кажи, да спиш
със спомена за минали дела,
готов ли си за миг да съгрешиш,
да си припомниш младостта?
Всичко ли напразно е спасено,
готов ли си да кажеш откровен,
че времето забавя своя ход?
Всичко ли е време, време похабено?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Фредерик Фон Рихардщайн Все права защищены
