5 авг. 2006 г., 14:49

* * *

151 0 32
Помниш ли колко безвремие в детството
светулкаше смело във наште очи...
Имахме  целият свят във ръцете си,
в кашона с играчки...и в наште мечти.

После прибрахме играчките в куфара,
наречен от годините ни възраст,
А времето не спираше...И да затрупа
мечтите ни със прах побърза.

Така пораснахме, уж помъдрели,
а отвътре  е празно.
Може би трябва само за малко
куфара пак да извадим.

Хайде ела! Да извадим играчките
да спрем стрелките за миг!
Във кашона , дори поизмачкани
още мъждукат мечти.

Ела, да пуснем светулките
стария прашен таван да присветне
приказно - на децата си утре
да можем вълшебство със теб да дадем...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бистра Малинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии