* * *
Пристанище душата дири
и в пристанището – самота,
самотна птица във небето
и в полета й – красота.
Пристанище без бури, страсти
душата ми така зове,
безличен кът нищожен
в безбрежното море.
Далеч в спомени мъгливи
стон-дихание изплува,
спомени мълвят в тъга
самота душата ми бленува.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Антоанета Тонева Все права защищены
