* * *
В дълбините на
съзнанието
и тънките
пътеки униние,
неистово
напира да покълне
зрънцето надежда
и да забрави болката
на окосената трева.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кунчо Кишкилов Все права защищены
