25 июл. 2006 г., 16:51

* * *

96 0 4

Тъжна - да такава съм сега!
И каква да бъда...
Нима имам избор - нима?!
Не...
И какво да правя сега?!
Къде да търся покой и топлина?
Да се ровя ли из прашните си спомени?
Да разлистя ли аз страници затворени?
Да търся ли неуморно някоя топла дума
                                       ред след ред?
Или да се примиря, че съдено ми е финалния куплет
от щастието свое да изпея...
И след това в безтегловността да се зарея.
Сама и лека като въздух...
Сама - сама във безтегловността!
Та как да искам щастие,
като я няма любовта?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Енева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ами аз не претендирам, че съм права, но съм чувала, че не е задължително римата да се поддържа постоянно. Има стихове, които звучат малко акто проза, но са поезия. Важното е да има някакъв такъв ритъм и последователност - не знам дали моето е така. Вие ще кажете.
  • Това не ми звучи като стихотворение, а на теб?
  • Ами аз не претендирам, че съм права, но съм чувала, че не е задължително римата да се поддържа постоянно. Има стихове, които звучат малко акто проза, но са поезия. Важното е да има някакъв такъв ритъм и последователност - не знам дали моето е така. Вие ще кажете.
  • Това не ми звучи като стихотворение, а на теб?