20 авг. 2006 г., 00:00

* * *

99 0 8
          " Песимистът казва:
           -От това по-зле не може да стане!,
           а оптимистът отвръща:
           -Може,може..."



         
     Прегърбени хорица,
     чакат по опашки
     По витрините,
     отрупани със стоки,
     шарят погледи сиромашки
     Майка с дете,
     бременна циганка
     и овехтяло портмоне,
     кашлящ старец
     и тътрещи се,скърцащи нозе...
     Излизаш от магазина-
     звън на стотинки,
     но си горд за двамина,
     че за Насъщния стигнаха...поне
     А подминава те стария просяк,
     път различен от твоя поел,
     на него трябва му само пламък-
     да сгрее цигара,
     която "на заем" е взел
     С димяща уста 
     прошепва за поздрав
     и пак продължава,
     прегърбен и свит,
     по пътя прашен,
     зависейки само
     от една клечка кибрит...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мирослава Грозданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии