* * *
Свети сълза в нощта и проблясва.
Свети скръбта в душата - не угасва.
Свети и мракът, обзел сърцето.
Свети самотата, отразена в лицето.
Светят, проблясват коварните чувства.
Светят, там, в душата ми пуста.
Светят тъй ярко тез спомени лишни,
светят те за дните предишни.
Свети усмивката, заспала в душата,
свети и също за тебе тъгата.
Свети, напомня, че вече те няма.
Свети и тлее в душа като яма.
...........
Това стихотворение първо се казваше "Сълза", но и до този момент съм убедена, че не това е името за него, докато не почуствам точно неговото заглавие, смятам да го оставя безименно.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодора Танева Все права защищены
