* * *

СПОМЯМ СИ. СПОМНЯМ СИ СЕГА. ВСИЧКО. ТЕЛАТА, КОИТО СЪМ ОТКРИВАЛА САМА. УСТНИТЕ, В КОИТО СЪМ ВПИВАЛА ЗЪБИ, ДОКАТО УСЕТЯ НЕЪЗМОЖНОСТ. ВСИЧКИ ОТМИНАЛИ ИЛИ БЪДЕЩИ РЪЦЕ, УСЕТИЛИ ИЛИ ПОСТАВЕНИ НА ТОЧНОТО МЯСТО. ТЕЛЕСНАТА МИРИЗМА, ИЗПЪЛНИЛА СТАЯТА. ПРОНИКНАЛА В ЧАРШАФИТЕ, В СТЕНИТЕ, МЕБЕЛИТЕ. В СЪЗНАНИЕТО МИ, ЗА ДА ЗАПОМНЯ. ДА НЕ ЗАБРАВЯМ. ЩАСТИЕТО ОТ ИЛЮЗОРНОТО ПРИТЕЖАНИЕ. МАКАР И МОМЕНТНО, МАКАР И САМО ДО ЗАТВАРЯНЕТО НА КРАКАТА МИ. ИЛИ КОГАТО СЪМ ОТ ДРУГАТА СТРАНА НА ВРАТАТА, НА УЛИЦАТА, НА ЖЕЛАНИЕТО.