* * *
И чувам влак,а дори няма гара.
Чувам някой да вика:"Обичам те!"
Чувам как трескаво маха с ръката.
Чувам плач и крещене във мислите.
Oглеждам наоколо - пътници няма.
Няма дори и перон.
Няма релси,няма и сграда.
А ушите пищят от нечут майчин стон.
Дали не е сън на слепец?
Кръстът в ръцете ми става на кал.
Черна,виновна,разкрита.
Тук няма лъжи в разпнат воал.
Няма нищо неистинско,нищо прикрито.
Тази гара е призрачна.
Тук перон са последните дни,
а душите изпращат души.
Този влак вози мъртвите.
Тук той тръгва към изхода,
да се върне обратно,нали?
Дали не е сън на преродената в мен пътница?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бояна Димова Все права защищены
