* * *

Боли, когато дойде краят, боли ме и сега, когато те виждам пред олтара, щастлив с нея под рька. Извръщаш очите си тьжни кьм мене, за последно да ме видиш ти и знаеш, че няма да се върнат прекрасните ни минали дни. До болка ме обичаше, зная, желаеше ме като нищо друго на света, но думата дадена на две не става, и пред Бог се врече в нея ти сега. От чуждите погледи скрита, те гледах нажалена аз и не можех нищо да сторя, за да върна теб и времето назад. Грешката ми бе жестока, човек понякога греши, но често пъти малка грешка голямата любов руши. На Феодор май 2003