* * *

И пак пиша аз поредната история за болката и самота, за туй,че в живота ида доста често май тъгата! И може би ще съм отново нерзбрана и може да съм в критики обляна, но пиша туй що чуства ми сърцето, а не за да римувам не със думите да се преструвам! И може някой да ми се присмее, и стиха ми времето ще си отвее, но това е моето признание обречене сам вечно в страдание!