19 дек. 2004 г., 12:11

* * *

135 0 0
Като ония гълъби,
пресекли пътя ми
през каменен площад,
до замръзналия
водопад на думите…
Дръзките торпили на очите ти
пронизват
мъгливите портали
на недоизречените мисли
и ме повличат
към нови светове.
И точно
като ония гълъби,
взривявам се
на фойерверки от крила
и бяла жажда.
И чупя пясъчния си часовник.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събка Митева Все права защищены

Комментарии

Комментарии