***

            ***

Пак е вечер.
Тръгва денят, бърза и той,
незнайно къде да се дене.
Настъпва нощта...За пореден път.
Утеха ли е? Или напрежение?...
Ниско слиза небето-
кога, ако не сега - да целуне земята?
Буфер е вечерта
между Деня и Нощта,
между звездите, пръстта...
А трябва да е между мене и тебе.
Тихо е. Бързам да се прибера у дома,
за да заваря себе си,
сама в огледалото...
Вечерта целува Денят.
И е възвишена тази целувка.
Велика е срещата на звездите с пръстта,
но... жалко е моето бързане към дома
и поредната среща
с ненужната болка...
 
                                  
                                   11.11.1996г.