***
109
0
2
Отново се събуждам посред нощ,
отчаяна, безсилна и сама.
Горчи в устата, душата ми тежи
от спомени, обиди и лъжи...
Запалвам лампата,надявам се,
че светлината ще ме утеши...
Ала напират мислите да бъдат
споделени
и болката неистово крещи,
изливайки се от очите ми в сълзи.
Не мога да се утеша.
Тишината ме гнети,
очакването ме изпепелява...
Обичам ли те?
Боже Господи!... А ти?...
Ще дойдеш ли при мен,
за да останеш?...
1996г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мая Витанова Все права защищены
