4 мар. 2006 г., 19:56

* * *

124 0 6
Животът ми-наклонена лакирана повърхност,
а дните ми-кристални топчета еднакво кръгли,
отдавна искам някое от тях да се разбие
на съдбата във подложения крак.

Душата ми в синкаво безразличие забулена,
а може би е от цигарения дим?!
Седни приятелю! Чаша вино нека да изпием!
Да удавим скуката, болките поне да споделим.

Говорят хората, че сме безнравствени и грешни,
да търсим ли виновни за това?
Пред съвестта си нека да сме честни!
Порочна обич трови ни деня!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ИЛИЯНА ТОДОРОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • На мен ми харесва много - сега!!! /6/
  • Прав си, не е много добре. Променям го. Сега дали става?
  • циат:
    "...
    Нека да разкъсаме завесата фалшива,
    да бъдем себе си пред свойта съвест и пред другите!
    По човешки грешни, малко диви,
    но истински и истински щастливи!

    ...............................................................
    Харесва ли ти ?
  • На мен ми харесва много - сега!!! /6/
  • Прав си, не е много добре. Променям го. Сега дали става?