11 февр. 2005 г., 17:44

***

158 0 6
*** Еднакво безразличие, нееднаква несъстрадателност. Защо стана така, а не стана обратното на парадокса? Пчели жилят по-приятно дори от ухапването на змия. Един облак се скри в изпарението. Един просяк бие благодетеля си. Искам да те прегърна, но ме е страх, че ще те обидя. Искам да те целуна по грипния вирус: моля те! Сещам се за гората без дървета и без дънери, Където преди да замълчим заваля дъжд; После една улица ни заведе във вторник – Спомняш ли си? – беше рано за сняг, беше късно за всичко останало.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Милев Все права защищены

Комментарии

Комментарии