* * *
Сглобявам тишина
от песъчинки преобърнати
в пясъчен часовник.
Сглобявам спокойствие,
привидно в оставащите чувства,
мечтаейки в съня.
Сглобявам истина,
пречупена пред огледалото
в обратен образ.
Сглобявам себе си,
в пясъчната тишина,
от разпиляна истина
докоснала спокойствие.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надя Вълканова Все права защищены
