1 окт. 2005 г., 23:30

* * *

110 0 0
              Студена, тъжна есен.
              Изгаряща от самота стоя
              и чакам и без глас се моля
              за една любов, за една мечта.
              Сърцето ми умиращо, безмълвно е,
              сама не мога да го стопля.
              Незнам дали ще доживея,
              да дочакам с твоята усмивка
              ледът в душата да стопиш.
              Без теб сама съм. Никоя.
              Сама на себе си съм чужда.
              Без теб умирам. Ако можеш,
              ако искаш - спаси ме.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитрина Станчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии