* * *
Нощта жадно изпива сълзите ми,
които бавно се стичат от очите ми.
Тя взима в своите хладни ръце,
болката на моето ридаещо сърце.
Нощта ме крие в своята прегръдка,
отпива от очите ми глътка подир глътка
от отровата, която ме убива
и в друга нова тъмнина смъртта ме обвива.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Все права защищены
6