* * *
Върви само момиче.
Сълзи по бузите се стичат.
С тъмни сенки под очите,
на смърт без думи се обрича.
Върви само момиче.
В сърцето нещо крие.
Стои само това момиче,
а всъщност вече гние...
Сърцето бие под земята.
Жива ли съм още аз ?
Животът ми премина през полята.
Нима се хващаш с мен на бас?
Не,аз не лъжа.Всъщност скучно си умрях.
Дори не помня вече как.
И да поема дъх последен аз успях,
но обещавам - няма пак !
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Жана Симеонова Все права защищены
