* * *

Нощта тежи ми със свойта тъмнина. Сърцето боли ме - пак съм сама. Музиката гали ушите ми, цигарата дими пред очите ми. Нищо не помага - аз седя и тъжа. Искам го при мене - него, Мъжа, но него го няма, всичко е лъжа! Искам да хване ръцете ми, да погали косите ми, да ме целуне по устните - така ще ми сбъдне мечтите. Да ме погледне в очите и да не говори. Думите за мен са като зли отрови. Толкова много чух, толкова много видях и с отворени уста онемях. Цял един живот бях лъгана, цял един живот бях мамена, но разбрах го аз едва сега и чудя се какво да избера - реших, няма да тъжа, ще чакам - него, Мъжа, с нежни устни да ме целуне, с топли ръце да ме прегърне и без думи да ми казва всеки ден: "Обичам те! На теб съм посветен!"