* * *
/Посветено на Л.С/
Посрещна ме с отворени ръце
и напътстваше ме като мъничко дете,
с отворени очи те слушах аз,
във чара твой потъвах в захлас.
Милувка нежна с твоя поглед ми даряваш
и ласкаво докосваш ме с ръка,
аз таз усмивка няма да забравя
ръководена от пътеводна светлина.
По пътя труден ще поема, зная,
чез без борба нищо се не получава,
а ти ще бъдеш седнал тихичко до мен
потопявайки ме във вулкан от огнен плен!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Илиева Все права защищены
