* * *
Видение от тъмнината,
тихо,жално....
проплаква в тишината,
плаче от душата.
И ти си там...,
самотна птица
с ранени длани,
кръв в кръвта пропита.
Уханието на сълзи-
разплакани очи...,
а как боли!
Дъх тих,сподавен,
последен тази нощ
и пак умира,
видението скрило се
зад образа на сенките,
зад клоните столетни,
потайно,плахо си отиде,
само,студено,
жадно....
И ти си там и там остана,
а толкоз мраз скова душата.
И толкоз тишина,
дори не чувам тишината!
И толкоз тъмнина-
не виждам здрача!
И толкова забрава
и себе си оставих да забравя!
Сама останах със тъгата.
тихо,жално....
проплаква в тишината,
плаче от душата.
И ти си там...,
самотна птица
с ранени длани,
кръв в кръвта пропита.
Уханието на сълзи-
разплакани очи...,
а как боли!
Дъх тих,сподавен,
последен тази нощ
и пак умира,
видението скрило се
зад образа на сенките,
зад клоните столетни,
потайно,плахо си отиде,
само,студено,
жадно....
И ти си там и там остана,
а толкоз мраз скова душата.
И толкоз тишина,
дори не чувам тишината!
И толкоз тъмнина-
не виждам здрача!
И толкова забрава
и себе си оставих да забравя!
Сама останах със тъгата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Весела Иванова Все права защищены
6 от мен също
Радвам се,че ви харесва!