30 июл. 2006 г., 19:45

* * *

90 0 8
Защо ме гледаш така загледано никъде,тръгнало нанякъде и защо ми се хилиш надменно, иронични думи в лицето ми стреляш? Рискувах всичко "изоставих" себе си дори, на кръстопътя от мечти и надежди, за да буда с нея!!! Вратата отвън затвори и продължи напред, или назад- за където си, а аз ще буда най-щастлив,но без теб!!! 27.05.2004г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Момчил Минков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесва ми жертвоготовността ти!5
  • Никога не трябва да изоставяш себе си. Дано само си го написал, но не си го направил...
    Поздрави!!! И Говори и пиши...
  • Никога не трябва да изоставяш себе си. Дано само си го написал, но не си го направил...
  • Благодаря ти,много!Написах,""изоставих" себе си дори"защото понякога човек пренебрегва своите желания и мечти за да задоволи желанията на човека до себе си!Благодаря ти много Митко!


  • Харесва ми жертвоготовността ти!5