25 мая 2006 г., 16:37

19 истини

218 0 26

Ако днеска те спра и призная

“Деветнайсет минути остават ти,

след това ще е късно,

обичай сега!”

Защо ли те виждам как настървяваш се,

но не към живот,

а на омраза към света.

Ако днеска помоля теб,

точно теб.

Да спреш да продаваш душата си

за деветнайсет секунди поне,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

там зад ъгъла, до контейнера.

Та ти си още дете!

Но ще видя как страха,

краде от очите ти, спира сърцето ти.

И ще чуя:

“Чупката, това е животът ми, такива са дните ми,

такъв си и ти!”

Ако днес  от твоите ръце изтръгна

Отровата,

с която деветнайсет  години наред,

храниш илюзии, давиш реалности

и вярваш че си блажен.

Ще те видя просещ, умоляващ се,

рамо до рамо със твойта сестра.

Как бавно пълзиш по пътят и.

Спри, това е пътят на смъртта!

Но всичко скоро ще свърши!                     

Ще свърши и този ден.

Онези деветнайсет минути, години...

ще бъдат забравени.

Ще бъдем минало,

аз, тя и той .

Защото истината грозна е,

от нея боли.

А кой признава си

какъв нещастник е.

И колко износени са наште души.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Киара Все права защищены

Комментарии

Комментарии