А сутрин-като ято сиви врани,..
А сутрин-като ято сиви врани,
накацали в леглото ми, направо по завивката,
ме гледат всички голи истини...
Озъбени развратници.
И тракат с човки, черни са очите им...
Мирише снощно вино,тежки думи казани...
Или премълчаната милувка,
копнее теб, копнее мен-повярвай ми !..
Ранени спомени, безпътни улици побрали са.
И хора като призраци, един просяк усмихва се,
след мене кима, с празна длан-прекръства ме...
А враните крещят, и става оглушително.
В одеялото се крия, сякаш тъна в пропаст.
Но сякаш е панел, от срутените блокове
завивката ме смазва към паважа...
Нима съм нечестив?..Нима посмях, о Господи!
-ликът ти да продам за кана вино?!...
...А всеки ден, а всеки миг-дарен е !
И този стон, и тази болка- Твоя!
...С ръка помахвам, да разпръсна враните.
И се опитвам искрено да се прекръстя.
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светослав Иванов Все права защищены
