12 июн. 2006 г., 08:35

Алтруизъм

144 0 18

В началото
са принципи железни – <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

лоялност,

непристъпност,

правда,

чест;

но и до днеска всъщност

хонорарът,

е определящият

стрес.

 

Като рушвет шумят –

като банкнота,

издаваща възтлъстий звук,

словата :

“За човека аз с охота,

залагам си главата

срещу чук!”

 

- О чистий алтруизъм! –

Но... животът,

добавил би

с усмивка на уста:

“Естественно,

главата си с охота,

залага срещу повече пара!”

 

И Хезиод,

уж конкурент на Омир,

поет е бил –

но не абдал;

щом казал е

с усмивка скромна :

“Дарявай оногова,

който ти е дал !”

 

Услугата,

е чиста застраховка

за братска помощ

в бъдещи беди;

услужиш ли

на шефът –

твойта черга

със сигурност,

не ще гори!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бостан Бостанджиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тройка! 3
  • mo_face (Никола Георгиев): Ти внимавай със сапуна, много е хлъзгав..дано не съм близо! К'во се пулиш? Дали пък не си гладен?

    Краси, пак бих ти "чукнал" едно 6..
  • И си е така!


    Направи ми една услуга, сготви друга супа, че от тази ми втръсна..
    (там на профилчето)
  • Писателче! Ако ги бях публикувал - със сигурност щях да съм точно такъв, на какъвто казваш, че се правя! Но аз не съм репресиран. Това, че са те изключили от ДКМС е било, защото си бил по-глупав и сигурно си се отдал на емоциите. На тази възраст не всички могат да бъдат предпазливи и разумни. Моите съболезнования! Но и ти явно не си бил особено тежък случай, щом си жив и здрав! Защото имаше хора, които наистина пострадаха от предната система. Аз съм имал щастието да бъда свидетел на подобни случаи (за тия, на които им се случи пък беше нещастие), та затова по онова време винаги предпочитах да си трая! И ако се опитваш да ми апелираш от гледна точка на борец за справедливост - може ама похвали се та да ти ръкопляскаме!
  • Не спорете ненужно! Привет на всички! Тия стихотворения надолу съм ги писал в периода 1986 - 1987г. Когато бях на 16г. За тогава те си плачеха направо за номинация "Златната решетка"! По-възрастните знаят, какво означава това в тогавашните условия; а по-младите да попитат по-възрастните, за да им обяснят! Вече всеки може да си "лае", каквото си поиска - за това ги публикувам чак сега!