18 мар. 2006 г., 13:48

Автопортрет по памет.

153 0 18

Ще си нарисувам нов автопортрет
Старият е от много отдавна.
Изправих голямия дървен статив,
платно опънах снежно бяло,
приготвих най-новите си бои
и голямото кристално огледало.

                    ...затворих замечтано очи...
Представих си новия изцяло...
...Видях изящен бадемов профил,
коси, разпуснати като коприна,
жълто-кафяви голями очи
с поглед ясен, топъл и чист.
Устни свежи като утринна роза,
усмивка с подредени перлени зъби,
чипо носле, загатнато едва
и вежди изписани сякаш с молив...

                    ...отворих нетърпеливо очи...
Но друг е образът, който виждам (уви)
в голямото кристално огледало.
Не е като този, дето стената краси.
Годините са го променили изцяло ....
Няма го изящния бадемов профил,
сняг е покрил копринените коси.
Угаснал е погледа ясен и чист,
няма я усмивката с перлените зъби.
Защо ли да рисувам нов автопортрет?
Нито на мен, нито на някой е нужен сега.
Ще сложа старият грижливо, най-отпред
да ми напомня все пак, каква съм
                                           ....била...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепа Деличева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Който като млад красив е бил, със годините го е засилил...
    Браво!
  • Много е хубаво, излъчва спокойствие и приемане на неизбежните промени без яд, с лекота. А това е така красиво, както и преходната красота. Браво!
  • Браво,Пепина,много ми харесва!Годините променят облика ни,но всеки нов портрет носи своето очарование!/6/
  • браво...
  • прекрасно!