Аз
Ще бъдя бронята противокуршумена,
полегнала да спре последен залп,
условието чисто за пробуждане -
ще бъда този смисъл непознат.
Ще бъда черен вирус непрогледен,
антракт на есен, светлини, порой,
и нищо ново за допълване,
емоция, несвършваща в застой.
Ще бъда исканото неизказано,
знакът"66" в безпътната тъма.
На всичкото ще бъда аз ваксина,
неискана, нерадваща сега.
Ще бъда буквата несъизмерна
на трепета невиждано красив.
Ще бъда билката недоизвлечена,
крилата свити в нощен плам.
Ще бъда вечно тих, недоизказан
и твоята усмивка ще сияе.
Обречена ще бъдеш ти тогаз,
без съдник ще остана твоят... аз.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Донърджак Все права защищены
