Аз и Морето
Вървя бавно по белия плаж,
опиянена от шума на прибоя.
Аз и морето...
ето тук една мидичка,
там раковина...
Морският аромат ме е оплел
като тънка невидима паяжина
от която не искам да избягам.
Сама съм.
Толкова много сама
и все пак не съм самотна.
Вглъбена в себе си вървя,
а природата се бунтува
срещу моето спокойствие.
Спирам при скалите издълбани
с красиви причудливи форми от вековете.
Уморени от приливи и отливи,
от тежестта на хорските съдби,
те сърдито бучат
искат да ме прогонят като теб,
но аз съм там.
С въздишка сядам в тъмното
и със невиждащи очи
гледам към проблясващият фар -
надежда на толкова много
изгубили се по дългия път...
В мен се надигат със стон безброй въпроси...
а моят фар къде е,
може ли тази малка студена светлинка
да ме стопли с топлината на неговите ръце?
Може ли да ме огрее
със светлината на лъчезарната му усмивка?
Може ли да ме приюти
с онази топлота в неговата прегръдка?
Сълзи замъгляват очите ми,
болката ме е стиснала тъй здраво за гърдите
и не мога дъх да си поема...
Боли,
боли от самота и студено безразличие,
боли от подигравката с нашата любов...
толкова ми е тежко.
Отпускам се на колене
и забивам пръсти в мокрия пясък...
изкрещявам сякаш искам да надвикам шума
от разбиващите се вълни,
да надвикам този присмех в ушите си,
да се боря със живота си,
но да докажа че любовта ни е всичко за мен,
но ти няма да ме чуеш
прекалено съм далеч от сърцето ти...
Безсилна съм срещу морето,
не мога да се боря с него.
Не мога и с тебе да се боря
нямам сили вече,
ти ме убиваш
със всяка измината секунда тишина,
със всеки пропуснат ден,
от очакване вече не правя разлика
между днес и утре...,
не искам да живея повече така.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Илиева Все права защищены
