27 мар. 2006 г., 06:21

Аз съм тук...

210 0 26

Аз съм тук все още във съня си,
не отварям очи,ще ослепея от делника.
Спускам завеси по пътя си...
Не искам да се събуждам.А през мерника
виждам единственно и само целта...
Ето прецелвам се ,ще натисна спусъка.
Патронът ще полети и тогава от пукота
ще отворя очи...Не съм ли сънувала?
Била съм щастлива!
Отворя ли очи,докъде ще стигна?
Кak пътя си да премина,без нищо да срина?
А през мерника лъскав нямам право на избор
друго да виждам и чувствам...
Натискам спусъка. Очи ще отворя,вече зная.
Имам право на щастие...Ето живея...
Милвам,докосвам ...
Обичам и това не е сън!








Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Джейни Тод Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сега наистина много ми харесва.6 6 6
  • Джейни , харесва ми че си продължила идеята си........Аз обаче пак бих те посъветвала да поогледаш ритмиката.По принцип мога да дам и конкретни идеи но.....това е твоето стихотворение и не знам доколко си склонна да ти се бъркат
    Надявам се че не те дразня с постоянната си критика ,но тя не означава че не харесвам творбата ти.Считам че критиката е много по креативна от похвалата и много по полезна....Но наистина май съм пропуснала да ти кажа и БРАВО наистина го заслужаваш
  • Опитът според мен е много добър, но сякаш нещо е останало недоизказано и нещо от смисъла се губи.Не знам може би целта ти е била такава....
  • Кak пътя си да премина,без нищо да срина?

    Добър въпрос! 6!
  • МНОГО Е ХУБАВО-БИХ ПОРАБОТИЛА ВЪРХУ ФИНАЛА .И АЗ КАТО ВЕСИ СМЯТАМ,ЧЕ БЪРЗАШ,НО ОТ ПОСЛЕ ГИ ОПРАВЯШ НЕЩАТА-ПОЗДРАВЛЕНИЯ.