Аз съм твоят парадокс...
Ще бъда бледа и претръпнала
от грабещите и раздаващи ръце.
Ще бъда викаща и млъкнала,
невиждаща, за да съзреш
изгряващия прилив във очите ми,
надигащата се във мен вълна,
която ще се слее с прилива
в стихия, с бясна красота.
Ще бъда нежна и разкъсваща,
ще бъда огън и вода,
ще бъда твоето разстърсване,
опора ще ти бъда... Но кога?!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Катя Начева Все права защищены
