Белоснежно
БЕЛОСНЕЖНО
Луната със въздишка
трепти и избледнява.
Полека догорява
прозрачната й нишка.
Зората се усмихва
на преспи белоснежни,
а спомените прежни
в душата ми утихват.
Кълбета къдросиви
комините извиват,
а вятъра заспива
зад хребетите диви.
И слънцето погалва
премръзналите птици.
Седефени искрици
в очите им запалва.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Румяна Райкова Все права защищены
