24 авг. 2005 г., 15:15

Берлин

126 0 6
Берлин Стоиш сега, голям, невъзмутим, прострял снага в сърцето на Европа; от едни мразен, за други любим, за трети спомен за живота в окопа. Отдавна са заглъхнали гърмежите, и грохота на танкови вериги. Кръвта бе отмита от валежите, но за скръбта думите не стигат. Ти видя как твоите деца протегнаха безмилостно ръце да сграбчат хищнически света и гледаше ги със свито сърце. Ала светът, от удара разбуден, в юмрук сви всичките си сили и ти потръпна, гледайки учуден как те към теб се бяха устремили. Децата твои гинеха разбити далеч от теб, далече от дома. Ти хапеше до кръв юмруци свити и тръпки лазеха ти по гърба. Изправен срещу пурпурния гняв на цялата размирена вселена и сякаш изкован от яка сплав, която не може да бъде сразена, с очи ти търсеше други очи- уплашени, горящи с пламъци ужасни- очите на твойте синове, дъщери, очите сини, мечтателни, ясни. Подобно падащите звезди по небето, те гаснеха, потъваха в земята. И как кървеше ти от жал сърцето, когато си погребваше децата! А светът тъкмо бе вдигнал ръка веднъж завинаги да те довърши. По улиците ти рукна от кърви река и хората мълвяха: “Всичко свърши!” Раздран като изписан лист хартия, пробит от стотици снаряди, глава ти сведе пред безумната стихия като агнец сред стадо лешояди. И тъй притихна. Сива тишина над рухналите сгради плъзна като носеща проклятия слана. Кръвта ти в жилите замръзна. А беше пролет и животът се веч пробуждаше от сън. Отминал сякаш бе потопът от писъци, кръв и огън. И в цялата тази безумна разруха, сред трагедията на милиони човешки гласове се чуха и детски смях се отнейде отрони. Ти трепна и наведе влажни очи към тъжните руини на полигона, където видя как нещо стърчи- разцъфнало бе цвете от бетона! Животът не те бе изоставил, смъртта не ще е вечен гост Създателят бе знак оставил- към бъдещето светъл мост. И пак, съсипан от погрома, с очи, набити с кръв и шлака, като море пред вълнолома ти сведе поглед и заплака. Тъй срещна ти зората на мира, като баща, погребал своя син, Самичък бе тогава на света, ала със вдигнато чело, Берлин!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, много неща съм прочел за Втората световна война, но никога от такава гледна точка. Хубаво е, че млад човек, какъвто си ти, се опитва да ни внуши колко е безсмислена войната. И ти не само се опитваш, но и успяваш. Поздравления!
  • И как кървеше ти от жал сърцето,
    когато си погребваше децата! -> хареса ми...

    Харесват ми и темите на стиховете ти.
  • Поздрав за стиха "удавнико"
    И май трябва да ти кажа :
    тема, разработка, идеи, мислене, чувство, рими,...-блестящо
    ритъм- ммммда ...както казват малко "занаят" не е излишен
    Но най-важното - различен си
    Останалото е от лукавия
    Успех !
  • Да, много неща съм прочел за Втората световна война, но никога от такава гледна точка. Хубаво е, че млад човек, какъвто си ти, се опитва да ни внуши колко е безсмислена войната. И ти не само се опитваш, но и успяваш. Поздравления!
  • И как кървеше ти от жал сърцето,
    когато си погребваше децата! -> хареса ми...

    Харесват ми и темите на стиховете ти.