Без име
Вечер е. Навън вали.
Вали и в мен - в душата ми.
Пада мрак, затъвам пак
в неземен сън, далеч навън.
И ти си там, но аз не знам
къде по-точно и сега
с коя си пак, с коя в нощта.
А можех ли да бъда аз,
да бъда твоя сянка бяла,
твоят шепот, твоят глас,
една мечта - прекрасна, цяла?!
Сега е тъмно. Вън вали.
Потъвам в мрак, ти - в светлини.
Знам, че някъде си там -
в града голям, но не и сам.
Искам с теб да споделя
една илюзия - единствен блян -
да бъда с теб дори за пет,
дори за пет нещастни мига,
знам - малко е, но ще ми стига
за цяла вечност да те помня
и да си мисля че бях твоя!
Искам да се потопя в забрава,
във буйна бясна надпревара,
в едно наравно със звездите,
със грешките и със мечтите
да слея пътя си със твоя,
съдбата ти да стане моя,
да галя с пръсти твоята кожа,
да впия устни в твоите, нежни,
с целувки целият да те обсипя,
да те залея с грях платинен,
в лъчи от прелест и магия
да вдишам твоя въздух сладък,
да любя твоята усмивка мека,
очите ти да къпя в сълзи -
сълзи от нежност и страст дива,
да бъда твоята мечта,
любов едничка на света,
да храня твоите надежди,
да гоня страховете нощем,
любов да правя със съня ти,
а със мечтите ти да пея,
да имам сили да те мразя
и смелостта да те отблъсна,
когато пак при мене жаден
ще искаш ти да се завърнеш!
Да можех всичко туй да сторя,
за да прогоня таз прокоба,
която любовта ми спъва
и щастието ми потъва -
потъва в кал дълбока, черна -
като в широка, страшна бездна,
която краят си не знае и тя
самата чак къде е,
но аз го виждам и безмълвно
вървя към него, а не към тебе.
...Да можех само пет минути
да бъда с теб, пет кратки мига -
за цяла вечност ще ми стига!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Иванова Все права защищены
