БЕЗ ЛЮБОВ
Нима достатъчна е само
нощта, в която си с мен,
прегърнал нежното ми рамо
се чувстваш адски раздвоен.
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Забраняваш си да ме обичаш,
страхуваш се да не сгрешиш,
но колкото и да отричаш
винаги към мен вървиш.
Всеки път ме обвиняваш,
че разбивам мъжките сърца,
но дори не осъзнаваш
колко чужда за мен е любовта.
Винаги от мен тя бяга.
Питам се къде греша?
И защо не мога да избягам
от безкрайната си самота?
А така мечтая да обичам,
да целувам, милвам и горя,
да мога обичта си да обличам
в най-нежните и чувсвени слова!
Сега единствено умея
да се боря, бягам и спасявам!
Но така дали ще оцелея,
изгубила душата си преди да я познавам?
Вече сигурно разбираш
защо съм толкова студена,
но ти върви, недей при мен да спираш,
не мисли, че ме оставяш наранена!
И без любов ще мога да живея,
но се моля да не е така,
защото само с нея ще успея
да позная щастието и радостта!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гергана Кирилова Все права защищены
Браво!