6 апр. 2006 г., 15:51

Без моята майка

286 0 42

Аз съм на цели 13 години,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

а ти беше само на 33,

рожденния си ден дочака  

и сърцето завинаги спи.

Ти ми каза да не се плаша

обеща да си до мен,

сега от страх зъзна     

и мразя пролетния ден.

Как да порасна без тебе?

Вечер кой ще ми реши косата?

Искрите на очите си сини

защо подари на мрака?

Обичам те, майчице мила

и моля те да ми простиш,

че само за мене се грижеше,

а здравето си разруши!

Не свети слънцето!

Не греят звездите!

Цветята са тъжни!

Еднакви са дните!

Без тебе е страшно!

Без тебе е грозно!

Без тебе във къщи е празно
и НЕВЪЗМОЖНО !!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много сила ти пожелавам и смелост! Когато ти е трудно, просто опитай да си представиш, какво би ти казала в този миг!
  • Преди много години в тъжен момент моята баба ми каза че когато от този свят си отива човек на небето изгрява нова звезда затова мила Ели:
    Когато вечер вятър подгони листата
    потърси във небето Нея-ЗВЕЗДАТА
    погали я с въздишка,подари и сълза
    и помни нат теб винаги ще бди ТЯ
    дори "преминала през другата врата"
    Пклон пред паметта на Вал и сила много сила мило момиче
  • Плачи, Елена! Но запомни, твоята майка отгоре те гледа и стиха си на глас прочети. Тя ще го чуе, ще те помилва, когато заспиш и скоро ще усетиш, че светлина има и в дома ти е пълно с любов - оставена само за теб и толкова много...покажи, че я виждаш и я пази в душата си, там където винаги ще е жив спомена.
    Не ще оценявам стиха, но искам да знаеш, че тук има много добри хора, които към теб ще изпращат сила, когато го четат. Кураж, млада Елена!
  • Мила Елена, не потискай емоциите си, а ги изразявай - поезията е един от начините за това. Разговаряй за майка си с хората, които са я познавали, разговаряй мислено и с нея... Времето не лекува, но с времето се научаваме да понасяме болката и да живеем с нея. Ще дойде момент, когато ще се усмихнеш отново, не смятай това за предателство спрямо майка ти. Тя би искала точно това - да бъдеш силна, духовно богата и щастлива.
  • поклон пред паметта й и нека господ те закриля....ще се моля за мама и за теб..