Без теб
162
0
0
Сега навън дъждът вали.
Аз отново гледам как се стича
по стъклата. От лъжата ме боли,
но сърцето още теб обича.
Небето плаче с ледени сълзи.
Твоят образ пак се появява
във душата. За отминалите дни
усещам как в очите завалява.
За миг затварям клепки уморени.
Твоят поглед във мъглата
ли бледнее? И сякаш упоени
сетива ми не намират го в тъмата.
Аз отново гледам как се стича
по стъклата. От лъжата ме боли,
но сърцето още теб обича.
Небето плаче с ледени сълзи.
Твоят образ пак се появява
във душата. За отминалите дни
усещам как в очите завалява.
За миг затварям клепки уморени.
Твоят поглед във мъглата
ли бледнее? И сякаш упоени
сетива ми не намират го в тъмата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кристиана Все права защищены
