безжизнено сърце...
Затвори ме зад тези четири стени,
нека на тях излея целия си гняв.
Дано да угасне пламъка на твоите очи,
и вместо него да изпитвам само страх...
Вържи ръцете ми с въже от стомана,
и изцеди и последния спомен от мен.
Не ме съжалявай,точно ти си тази рана,
която ме преследва и кърви всеки божи ден.
Закови краката ми за веригите тежки...
Не ме пускай преди началото на новия ден.
Допуснах много грешки,
и дойде мига,в който трябва да си платя...
Накажи ме като ме гледаш как се мъча,
заслужавам най-тежката присъда.
Трябва да спася едно сърце,което те обича,
спасението е сама да се осъдя...
Няма лек,не ми давай напразна надежда.
Отивай си,не искам да ме видиш така...
Една дума на раздяла искам да ти кажа...
"Благодаря ти",че сега оставяш ме сама...
Вратата залости,не трябва да излизам,
докато силите си не изцедя.
Трябва да се отуча да обичам,
трябва да забравя любовта...
И нека кръвта се стича...
Нека излежа наказанието на своето сърце...
Едно сърце,което те обича
и за теб е готово да умре...
(моето безжизнено сърце...)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александра Матеева Все права защищены
