2 февр. 2006 г., 19:49

Безмълвие

228 0 24

По каменния път надежда няма,

загубени са там човешките души,

и гледаш празните черупки,

а си гледан само от слепци…

<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

 

Накъде ли пътят мъртъв води,

към морето от изсъхнали сълзи,

там където само пустотата броди,

и се къпе в немите угаснали вълни…

 

Там звучи таз песен неизпята,
тъжен зов, прокълнат и нечут,
пак се дави в мрак зората,
а от огъня отново лъха студ…..

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "а от огъня отново лъха студ….." просто е отлично..


  • Това е най-великата готическа поема, която някога съм чела!
    Определено това момиче има нюх към мрачните пройзведения!
    Браво, продължавай в същтият дух и скоро ще пишеш лириката на някоя готик бандичка! Давам ти оценка 666...
  • Много ви благодаря хора!......... Мненията ви наистина ме радват!
  • Много красиво, по свой тъмен начин.
  • Направо си 6-ак от ТОТО-то! Даже е поправено... ВИЖДАМ ТАМ ЕДНО "и", но понеже е начална буква в името ми, ти го... опрощавам! Сега е наистина СУПЕР!