Безсилие
Сега съм сам в мрака
и зная, че те няма.
Сега съм сам -
безцелно безутешно
сега отдал сам се на мрака!
На мрака сам съм се обрекъл
със глупост, ярост, простота
и мрака страшен грозен и зловещ е
в дните злостни в тази страшна самота!
Сега, когато те няма, аз тъгувам,
сега аз зная, че ти си любовта.
Аз вярвам в тебе момиче на съдбата,
но мрак държи душата ми във плен!
Сега умирам и втренчвам се във мрака
в очи красиви...
в коси игриви...
и мракът някак пада пред образа красив!
Сега съм в в ада
сред преспи самота,
със всяка стъпка падам в нищото,
със всеки вопъл срещам самота!
Накрая на пътеката е краят ми..
Сега усещам жупел под краката си,
усещам как плътта ми задимява
и в този миг на болка неподтисната
остава мойта вяра в теб и във надеждата!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Станислав Георгиев Все права защищены
