безсъние

Затварям очи и потъвам в пространството.
Духът ми си пробива път сред мрака
и се опитва да достигне края на тунела- сън.
Краят!- една далечна малка светлинка,
която преследвам в безсънните нощи,
за да измия лицето си със звездна вода
                                      и да заспя...
Отварям и затварям очи.
Отново. И пак... Но напразно.
Боли. Горчи от обида...
Искам, а не мога да спя...
Разплаквам се от безсъние...

                                              15.08.1993г.