5 сент. 2006 г., 11:53

Благодаря ти, Господи!

98 0 16

<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

 

 

Благодаря ти, Господи!

 

 

Като малка птица.

Като огромен облак.

Като най-синият цвят.

И като

сок

от шепите на лозата.

Искам да съм

в раждането

на ябълката,

в сламата

на опожарената

от слънцето трева,

в златните

вълни на житата -

в изгрева ,

по пътя

с алените длани

на листата ...

Така,

всеки ден

да откривам

шепота на

неуловимите

пръсти на вятъра -

между

вековните дъбове,

като

близко приятелство.

Да обгърна

света с ръцете си.

Да съхраня

смисъла на

съществуването -

под корените

на дърветата,

в океаните,

в топлата плът

на любовта -

непрекъснато ...

Мечтая, обичам,

изпитвам нужда

да преодолявам

сенките на нощта.

И

да ти благодаря, Господи! 

...Че ми позволи

              да те нося в себе си.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Челси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубав стих6
  • Хареса ми!
  • Невероятен стих, Челси!!!
    Поздрави!!!
  • Той със сигурност е в теб! браво, девойко!
  • Хубав стих, истински!


    да ти благодаря, Господи!

    ...Че ми позволи

    да те нося в себе си."
    Неговата радост е всеки да го носи в себе си, но това става, когато човек сам отвори душата си!Когато ТОЙ живее там е много хубаво, но и борбата тогава е много силна, тогава сенките на нощта стават по-тъмни, но с идването на деня радостта е истинска!
    Поздравления Челси!
    Ти си едно наистина невероятно момиче!




    "