8 июл. 2006 г., 08:00

Бохем

130 0 10

Бледнеят небесата – <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

в тъмнината

на небосклона искам

да се потопя,

за да изплувам

и почувствам

във сърцето си

студената луна.

 

Аз искам

да обгърна тишината,

с плътта

на изнурена длан –

разбран да бъда,

даже без остатък

сърцето свое

да раздам.

 

Сега съм точен,

кратък,

ясен,

мигът

е крайната ми цел –

разстрел...

в сънят си съм прекрасен

бохем ...

до първият петел.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бостан Бостанджиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това пак се опитва да внуши оптимизъм, но е тъжно! Самоиронизираш се!Което пак говори в твоя полза! Поздрав! И напиши нещо, което може да се изпее!
  • разбран да бъда,
    даже без остатък
    сърцето свое
    да раздам.

    Чудесен стих!
    Поздравявам те!
  • Людмила! Дай ми музика и аранжимент и аз ще ти напиша песента! )))
  • Много хубав стих,kasius! A ти писателче? Да не би ти да не плещиш глупости?
  • Стихът ти е хубав, Бостане!
    Защо плещиш глупости, само това не можах да разбера