Болка
България,страна,в която съм се родила -
и расна до сега.
Защо така, Ти с нас постъпваш,
с нас - твоите деца?
Страна, в която съм израсла,
но не, за да живея сама.
Без радост и семейство,
захвърлена в непримирима самота.
Мащеха си, Ти… прости!
Оставила си ме сама.
Без близки и роднини,
без майка,
и баща за малката ми дъщеря...
Прости, за тежките ми думи,
но не мога да се примиря!
Какво за теб сме ние,
та наказваш ни така?
Душите ни - бездомни в деня, самотни,
и сиротни през нощта.
А най-свидните ни същества,
запратила си там нейде,
скитащи се по света.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Здравка Бонева Все права защищены
