Болка
Във тъмното ръце протягам
с юмруци свити нетипично
и само влажен въздух аз улавям
във празното и глухо НИЩО
Усещам ехото край мен да шепне
в ухото ми зловещо да кънти
за страх, позор и завист мръсна
да иска тази прошка късна
Останал сам във таз тъмница
опитвам да прогоня тези мисли
за теб - обичана светиня,
погубила ме в мръсна тиня
Не искам тебе да си спомням
ни твойта хубост, доброта
за тебе бях аз бледа сянка,
която веч се умори
В душата спомена догаря
и чувството почти замира
не искай да те любя неприлично
за мен е вече непривично
Последната сълза за теб оставям
избърсвам я и губя всичко
и тъжен, глупав и самотен
по пътя в нищото поемам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стефан Чакъров Все права защищены
