11 июн. 2006 г., 14:13

Бягството - невъзможно...

165 0 30

„Пак караш сърцето ми да плаче.”<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

Думите ти забиха се в гърдите ми.

Обиколиха трескаво мислите ми

и свиха на топка душата ми.

 

Поисках да се скрия в оня самотен ъгъл,

където от любовта ми няма да боли,

от където няма да те стигнат ръцете ми

и очите ми няма да те виждат.

 

Огледах се. Стаята бе кръгла,

а бягството - невъзможно...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванда Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Отлично предадено безсилие да "преобърнем" нещата...
  • Идеята ти е оригинална и от нея прозира идентичността ти.Ти си много интересен човек,Ванда.
    Поздрави за стихото!
  • Поздрави и от мен!!!!
    ДА ТИ Е 4ЕСТИТ РОЖДЕНИЯ ДЕН!!!
    Много здраве и щастие ти пожелавам!!!!!
    И много усмивки днес ти подарявам!!!!
  • Чудесно е,много ми хареса,поздрави!
  • Огледах се. Стаята бе кръгла,

    а бягството - невъзможно...


    Не можем от нея да избягаме, Ванда. А и не искаме.. Браво, хубаво си го казала. И не бягай...