21 апр. 2006 г., 15:42

...бях аз

177 0 24

Стопи лазура от очите

с фалшиви и заучени игри.

Роман започнахме да пишем -<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

претупа го на две на три.

 

Сега лежи си недовършен, 

покрит с лекета от лъжа:

любовта ми смачка и скъса,

като написана лошо глава.

 

Небрежно подметна я в коша

и пепел отгоре й тръсна.

Една авантюра шаблонна -

посърнала в залез зора.

 

Помръкнах, тъгувах , унивах -

подхванала грешна следа,

от теб не остана и спомен -

играча излъган - бях аз.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радинела Халачева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Пишеш невероятно! За да се усмихнеш искам само да ти кажа: Горе главата, все нещо може да падне от небето! Поздрави!
  • Според мен лазурът не се е стопил - просто е потъмнял. Но от това той става по-красив, нали?!!! Повярвай - тъмният лазур е по-красив и благороден, така че - напред!...
  • Браво!
  • Лошото свършва и това му е доброто!
  • Харесва ми!Браво!